Български актьори

Български кино икони

Невена Богданова Коканова е българска актриса, наричана дълги години „първата дама на българското кино“.Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957). Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962), Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) ,Ана от „Карамбол“ (1966) ,Неда от „Отклонение“ (1967), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) и много други.

Катя Кирилова Паскалева е българска актриса, най-известна с ролята си във филма „Козият рог“.

Родена е в Петрич през 1945 година, а през 1967 година завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов. Творческият й път започва в Пазарджишкия театър. Прави забележителни роли в киното - "Матриархат", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Вилна зона", "Спирка за непознати", "Бедният Лука" и много други. В края на живота си подготвя моноспектакъла "Скитница".

Проф.Цветана Георгиева Манева е българска театрална и киноактриса. Председател е на Съюза на артистите в Българияот 1986 до 1989 година.Родена е в семейството на известния пловдивски драматичен артист Георги Манев. През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.

Кариерата ѝ започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата наТеатър „Сълза и смях“.Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-позната с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-мо и 8-мо народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“. Хабилитиран професор. Почетен професор на НБУ.През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ. През същата година, Манева е удостоена и със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно сИцхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955-1956 г. играе в театъра в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 г. е в театър „София“. Тя е ярко характерна актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение - от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Стояна-Мария Константинова Мутафова е българска актриса, по-известна като Стоянка Мутафова. Истинското име на актрисата е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър вПрага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г.През 2001 г. получава наградата „Паисий Хилендарски“, а през 2002 г. орден „Стара планина“, I степен. На 1 юни 2009 година Мутафова изигра последната си роля на сцената на Сатиричния театър.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965). Надхитря с успех комисията при приемането като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните Сълза и смях и Театър София. Участва в над 30 игрални филма, сред които Цар и генерал, Козият рог, Иван Кондарев, Двойникът, Господин за един ден, Опасен чар.

Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" и "Вход свободен". Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степендоцент.През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора

Проф. Стефан Ламбов Данаилов е известен български актьор, преподавател в НАТФИЗ. Роден е на 9 декември 1942 в София.Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“(1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи приМетоди Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц.Апостол Карамитев. От 1973 до 1976 г. играе в Драматичен театър – Сливен, след което играе в Сатиричния театър в продължение на три сезона. От 1979 г. е член на Трупата на Народен театър „Иван Вазов“^[1].Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата Великденско вино на Константин Илиев получава „Аскеер” за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допанпечели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в Санкт Петербург. През 2008 е поканен в Царете на комедията. На 2 октомври същата година е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60 годишнина на сцената на Народния Театър с премиерата на моноспектакъла "Дванадесет разгневени монолога".Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор роден в Бургас на 13 януари 1925.Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма.

През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

Наум Христов Шопов е български кино и театрален актьор.Играе в Народен театър „Иван Вазов“. През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.

Участва в десетки фими и театрални постановки. От най-известните филми в които се е снимал са „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, с режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Инспекторът и нощта“, „Крадецът на праскови“, „Граница“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ и др.